宁夏 吴忠：着力建设特种汽车制造小镇

Оренбургска област Оренбургская область
Субект на Руската федерация
Оренбургска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Оренбург
Площ	123 702 km2
Население	1 977 445 души (2018) 16 души/km2
Адм. център	Оренбург
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Губернатор	Юрий Берг
Часова зона	UTC +5
МПС код	56, 156
Официален сайт	orenburg-gov.ru
Оренбургска област в Общомедия

百度 刘友宾认为，强化督查积累的有益经验，可复制，可推广，相信在今后的环境执法中这些好的做法一定能够得到继续推行，一定会在今后的环境执法中继续焕发生机与活力，用环境执法新常态促成环境守法新常态，捍卫法律威严，让人民群众拥有更多的环境质量获得感。

Оренбургска област е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг. Площ 123 702 km² (29-о място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Административен център град Оренбург. Разстояние от Москва до Оренбург 1478 km.

Историческа справка

През 1735 г. е основана Оренбургската крепост, около която възниква голямо селище. През 1740 г. селището е преместено на по-удобно място и през 1743 г. е утвърдено за град Оренбург. От 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. се нарича Чкалов. През 1781 г. за градове са утвърдени селищата Бугуруслан и Бузулук, а през 1865 г. – град Орск. Останалите 8 града в областта са признати за такива през ХХ в. С Постановление на Президиума на ВЦИК на СССР на 7 декември 1934 г. е образувана Оренбургска област, която от 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. носи името Чкаловска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Оренбургска област е разположена на границата между Европейската и Азиатската част на Русия, в Приволжкия федерален окръг. Исторически границата между тях се прекарва по река Урал, но физикогеографски преминава по източното подножие на планината Урал, хребета Мугоджари и река Емба. На запад граничи с Република Татарстан, на север – с Република Башкортостан, на североизток – с Челябинска област и на изток и юг – с Казахстан (1876 km граница). В тези си граници заема площ от 123 702 km² (29-о място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия).

Релеф

Територията на Оренбургска област се простира като широка лента по паралела, като заема крайните югоизточни части на Източноевропейската равнина, Южното Предуралие, южните разклонения на планината Южен Урал и крайните южни части на Задуралието. Преобладава равнинния релеф, като на места е значително разчленен. На запад се простира Оренбургската степ и ридовете на възвишението Общ Сърт (височина до 350 – 400 m). На изток преминават меридионалните ридове на ниските Губерлински планини южно продължение на планината Урал|Южен Урал с отделни височини до 500 – 600 m, а далеч на изток са разположени Зауралската равнина (височина до 400 – 450 m) и крайните северозападни разклонения на Тургайското плато.

Климат

Областта се простира в зоната на степите и частично на лесостепите. Климатът е рязко континентален и засушлив, особено на изток и юг. Зимата е студена, малоснежна, с обичайно ясно и тихо време, нарушавано от епизодични снежни виелици. Лятото е горещо, с чести суховеи. Средната януарска температура се колебае от -14 °C на запад до -18 °C на изток, а средната юлска – от 19 °C на север до 22 °C на юг. Периода с денонощни температури над 10 °C продължава 135 – 145 дни. Годишната сума на валежите се колебае от 450 mm на северозапад до 300 mm и по-малко на югоизток.

Води

На територията на Оренбургска област протичат 3492 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 31 584 km и принадлежат към 4 водосборни басейна. На северозапад протичат реките Самара (с притока си Голям Кинел) и Сок (леви притоци на Волга), Ик и Дьома (от басейна на Кама, ляв приток на Волга). От север на юг, а след град Орск на изток протича река Урал със средното си течение и притоците си Ор, Илек и Сакмара. От крайните източни части на областта води началото си река Тобол, ляв приток на Иртиш от басейна на Об. Крайната югоизточна част на Оренбургска област е заета от безотточна област. С изключение на районите на юг и югоизток речната мрежа на областта е гъста и разклонена. Реките са със смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 90%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове. Замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.

В Оренбургска област има над 4,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 690 km², в т.ч над 880 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са крайречни (старици), разположени по долините на големите реки. В централните и източни части се срещат карстови езера, а на югоизток са разположени големи солени езера, заемащи затворени безотточи котловини с кръгла форма, предимно с тектонски произход. Най-големите такива езера са Шалкар-Ега-Кар, Айке и др. Поради отсъствието на постоянно подхранване, тяхното ниво е подложено на резки колебания през различните години. Най-големите изкуствени водоеми са Ираклинското водохранилище на река Урал и Сорочинското водохранилище на река Самара.

Почви, растителност, животински свят

В почвената покривка преобладават черноземните почви: на северозапад и север – излужени и типични ливадни черноземи, по? на юг – обикновени и южни черноземи, а в крайния юг – тъмнокафяви почви, частично засолени. Ландшафтът на степните райони е силно изменен. Горският фонд заема 4% от територията на областта, с участъци от широколистни гори на северозапад, крайречни гори по долините на реките и борови гори по пясъчните почви (северно от град Бузулук). Животинския свят е представен от степни, полупустинни и отчасти горски видове: лисица, заек, лалугер, дива свиня и множество видове птици.

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Оренбургска област наброява 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Гъстота 15,99 души/km². Градско население 60,38%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническия състав на областта е следния: руснаци 1 519 525 души (75,9%), татари 151 492 (7,6%), казахи 120 262 (6,0%), украинци 49 610 (2,5%), башкири 46 696 (2,3%), мордовци 38 682 (1,9%) и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Оренбургска област се дели на 13 областни градски окръга, 29 муниципални района, 12 града, всичките с областно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Оренбургска област към 1 януари 2018 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Оренбург (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
?. Абдулино	1786	26 698	гр. Абдулино	19 353	280
??. Бугуруслан	76	50 004	гр. Бугуруслан	49 585	516
???. Бузулук	63	86 316	гр. Бузулук	86 316	246
?V. Гай	2986	44 895	гр. Гай	35 255	330
V. Комаровски	30	7254	пос. Комаровски	7254	502
V?. Кувандик	5768	41 515	гр. Кувандик	24 131	194
V??. Медногорск	354	27 117	гр. Медногорск	25 610	224
V???. Новотроицк	352	95 139	гр. Новотроицк	88 216	315
?Х.Оренбург	917	579 677	гр. Оренбург	564 443
Х.Орск	1427	234 408	гр. Орск	230 414	327
Х?. Сол Илецк	5200	51 526	гр. Сол Илецк	27 279	77
Х??. Сорочинск	2819	40 857	гр. Сорочинск	27 912	170
Х???. Ясни	3565	19 637	гр. Ясни	15 674	502
Муниципални райони
1. Адамовски	6291	27 787	пос. Адамовка	7733	478
2. Акбулакски	4977	25 114	пос. Акбулак	13 918	127
3. Александровски	3060	14 250	с. Александровка	3988	158
4. Асекеевски	2369	18 181	с. Асекеево	5201	544
5. Беляевски	3688	15 915	с. Беляевка	4989	110
6. Бугуруслански	2838	18 158	гр. Бугуруслан		516
7. Бузулукски	3799	30 326	гр. Бузулук		246
8. Грачьовски	1746	11 923	с. Грачьовка	6122	298
9. Домбаровски	3567	14 902	пос. Домбаровски	8614	422
10. Илекски	3600	24 050	с. Илек	9760	128
11. Кваркенски	5184	16 095	с. Кваркено	3923	478
12. Красногвардейски	2891	19 224	с. Плешаново	3486	227
13. Курманаевски	2862	15 992	с. Курманаевка	4313	281
14. Матвеевски	1764	10 996	с. Матвеевка	3044	600
15. Новоорски	2919	27 604	пос. Новоорск	11 295	365
16. Новосергиевски	4532	34 930	с. Новосергиевка	13 737	118
17. Октябърски	2693	19 152	с. Октябърское	7701	78
18. Оренбургски	5022	94 116	гр. Оренбург
19. Первомайски	5055	24 275	пос. Первомайски	6847	360
20. Переволоцки	2756	26 854	пос. Переволоцки	9598	73
21. Пономарьовски	2069	14 076	с. Пономарьовка	5200	220
22. Сакмарски	2048	28 642	с. Сакмара	5030	36
23. Саракташки	3639	39 735	пос. Саракташ	17 588	105
24. Светлински	5608	12 178	пос. Светли	7786	522
25. Северни	2090	12 741	с. Северное	4424	586
26. Ташлински	3440	24 101	с. Ташла	7061	260
27. Тоцки	3113	31 802	с. Тоцкое	6898	200
28. Тюлгански	1887	18 033	пос. Тюлган	9189	150
29. Шарликски	2877	16 598	с. Шарлик	7575	148

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Административно-территориальное деление Оренбургской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ? ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.?

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, птици, кози, свине; зърнени култури; слънчоглед и фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	6200	5569	4894,1	4454,1	3840,2	4061,4	4196,3

Външни препратки

• История на Оренбурска област
• Регионални изследвания на Оренбурска област
• Оренбургска област – регионален сървър Архив на оригинала от 2025-08-05 в Wayback Machine.