中国楼市50强城市出炉：深圳房价最贵 成都销量最大
| Волгоградска област Волгоградская область | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
_-_Volgograd_Oblast.svg) Волгоградска област на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Волгоград |
| Площ | 112 877 km2 |
| Население | 2 535 202 души (2017) 22,5 души/km2 |
| Адм. център | Волгоград |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Губернатор | Николай Максюта |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 34 |
| Официален сайт | www.volgograd.ru |
| Волгоградска област в Общомедия | |
Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг[1]. Площ 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1590 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на областта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).[2]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлява низинна равнина. Между река Волга и левият ? ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.[2]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8 °C, на североизток -12 °C, средна юлска температура на северозапад 22 °C, на югоизток 24 °C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.[2]
Води
[редактиране | редактиране на кода]Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река Волга, вливаща се в Каспийско море, река Дон, вливаща се в Азовско море и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци Хопьор, Медведица, Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.[3]
Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km2. Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените Елтон, Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водоеми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в Русия – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.[3]
Почви, растителност, животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.[2]
Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на Волга и Дон.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният (народи над 10 хил. души): руснаци 90%, казахи 1,8%, украинци 1,4%, арменци 1,1%, татари 0,9%, азербайджанци 0,6%, немци 0,4%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода].gif)
В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Волгоград, Волжск, Камишин, Михайловка, Урюпинск и Фролово) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Волгоград (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| Волгоград | 859 | 1 015 586 | гр. Волгоград | 1 015 586 | ||
| Волжки | 229 | 326 055 | гр. Волжск | 326 055 | 16 | |
| Камишин | 118 | 111 775 | гр. Камишин | 111 775 | 200 | |
| Михайловка | 3723 | 83 533 | гр. Михайловка | 58 407 | 193 | |
| Урюпинск | 39 | 38 267 | гр. Урюпинск | 38 267 | 340 | |
| Фролово | 58 | 37 377 | гр. Фролово | 37 377 | 148 | |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Алексеевски | 2297 | 16 202 | ст-ца Алексеевская | 3836 | 302 | |
| 2. Биковски | 3410 | 25 813 | сгт Биково | 7650 | 155 | |
| 3. Городищенски | 2181 | 60 245 | сгт Городище | 22 141 | 15 | Ерзовка, Нови Рогачик |
| 4. Даниловски | 2961 | 14 638 | сгт Даниловка | 4718 | 262 | |
| 5. Дубовски | 3140 | 29 570 | гр. Дубовка | 14 165 | 52 | |
| 6. Елански | 2667 | 30 222 | сгт Елан | 14 006 | 363 | |
| 7. Жирновски | 2970 | 39 759 | гр. Жирновск | 15 872 | 320 | Красни Яр, Линьово, Медведицки |
| 8. Иловлински | 4155 | 33 303 | сгт Иловля | 11 418 | 84 | |
| 9. Калачевски | 4225 | 65 536 | гр. Калач на Дон | 24 237 | 85 | |
| 10. Камишински | 3563 | 39 898 | гр. Камишин | 200 | гр. Петров Вал | |
| 11. Киквидзенски | 2071 | 16 395 | ст-ца Преображенская | 5533 | 299 | |
| 12. Клетски | 3555 | 17 613 | ст-ца Клетская | 5323 | 177 | |
| 13. Котелниковски | 3471 | 36 621 | гр. Котелниково | 20 381 | 190 | |
| 14. Котовски | 2479 | 31 321 | гр. Котово | 22 450 | 229 | |
| 15. Кумилженски | 2958 | 19 822 | ст-ца Кумилженская | 7953 | 243 | |
| 16. Ленински | 2600 | 30 271 | гр. Ленинск | 15 149 | 78 | |
| 17. Нехаевски | 2177 | 13 516 | ст-ца Нехаевская | 4679 | 395 | |
| 18. Николаевски | 3436 | 29 767 | гр. Николаевск | 13 840 | 190 | |
| 19. Новоанински | 3081 | 33 679 | гр. Новоанински | 16 436 | 254 | |
| 20. Новониколаевски | 2363 | 21 118 | сгт Новониколаевски | 9678 | 306 | |
| 21. Октябърски | 3811 | 20 371 | сгт Октябърски | 5854 | 130 | |
| 22. Олховски | 3226 | 17 623 | с. Олховка | 5401 | 178 | |
| 23. Паласовски | 12 361 | 40 398 | гр. Паласовка | 14 940 | 301 | |
| 24.Руднянски | 1947 | 15 582 | сгт Рудня | 6568 | 347 | |
| 25. Светлоярски | 3185 | 36 499 | сгт Светли Яр | 11 749 | 52 | |
| 26. Серафимовички | 4324 | 23 575 | гр. Серафимович | 8987 | 260 | |
| 27. Среднеахтубински | 1957 | 60 815 | сгт Средная Ахтуба | 14 477 | 46 | гр. Краснослободск |
| 28. Старополтавски | 4077 | 18 670 | с. Старая Полтавка | 4159 | 370 | |
| 29. Суровикински | 3399 | 34 105 | гр. Суровикино | 18 954 | 155 | |
| 30. Урюпински | 3460 | 26 596 | гр. Урюпинск | 340 | ||
| 31. Фроловски | 3259 | 13 965 | гр. Фролово | 148 | ||
| 32. Чернишковски | 3080 | 15 754 | сгт Чернишковски | 5130 | 215 |
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Отглеждат се едър рогат добитък, овце, птици, както и зърнени, фуражни, технически култури, картофи и зеленчуци. Развито е пчеларството.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 5303[4] | 4619,[5] | 3992,1 | 2610,2[5] | 2979,3[6] | 2726,2 | 2988,0[6] | |||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушина М.Н., Замятина Н.Ю. и др. Волгоградска област (Волгогра?дская о?бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство ?Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2025-08-05 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) ?Большая Советская Энциклопедия? – Волгоградска област
- ↑ а б ((ru)) ?Вода России? – Волгоградска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2025-08-05 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Административно-территориальное деление Волгоградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ?
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.? |
